Суеверия в религията

Имайки предвид произхода на думата, религиозни хора визират тези, следващи други религии, като суеверни. Съответно атеисти и агностици визират всяка религия като суеверие. В Древна Гърция и Древен Рим за суеверие се е считал страхът на много езичници от боговете, тъй като било нелогично за вярващите да се страхуват от богове, които според преданията са наравно с хората. Римокатолическата църква смята суеверието за греховно, тъй като намеква за липса на вяра в Божието провидение, което от своя страна е нарушение на първата от Десетте Божи заповеди.

Произходът на някои суеверия се корени в религиозни ритуали, в които участие взимали много хора, които не се придържали към съответната религия, като по този начин ритуалите губили своят първоначален замисъл. При други суеверия пък се е получавало обратното - някои древни ритуали са били приспособени към въпросната религия. Като пример служат коледната елха и християнския кръст. Украсяването на коледната елха като ритуал произлиза много преди да се превърне в християнски ритуал за отпразнуването на Христовото рождество. Много езичници са окичвали елхи и борове векове преди Христа, с идеята да почетат вечността на тези вечнозелени дървета. По същия начин в много древни култури се е използвал еквивалент на християнския кръст за да се прогонват зли духове (в случая на християнството - да се опрощават грехове).

В първата част на филма "Духът на времето" (Zeitgeist) е направено сравнение между няколко религиозни фигури. Едно от тези сравнения е между египетския бог Хор и Божия син в християнството - Исус. И за двете фигури се твърди, че са родени от девица на 25-ти декември и рождеството им е предизвестено с появата на нова звезда в небето. Исус и Хор също така са имали 12 последователи (апостоли) и са възкръснали три дни след смъртта си.