Етимология

Произхода на думата е от латински (superstitio) и се превежда като "свидетел" на някакво чудо, но други интепретации включват добросъвестност към всякакви религии и стари вярвания като определение на думата. Смята се, че думата е използвана за пръв път през 1 в. преди Христа от римския историк Тит Ливий и давала определение на безусловни или преувеличени страхове и надежди за случили се или предизвикани и предотвратени свръхестествени явления. Цицерон смята, че терминът идва от т.нар. "оцелели" (superstitiosi) - родители, които се молят и дори се принасят в жертва с надеждата, че децата им ще ги надживеят за да могат да ги погребат. До 1 в. след Христа суеверието се смята от много хора за основата на много религиозни ритуали и литургии.